София е изправена пред криза за шофьори в обществения транспорт. Линии се разреждат, разписания се нарушават, а настоящите служители изнемогват от извънреден труд. В ситуация, в която всеки нов кадър е важен за системата, логиката диктува мениджмънтът на градския транспорт да използва всяка възможна платформа, за да рекламира агресивно предимствата и социалните придобивки, които предлага на кандидатите.
Вместо това обаче, сме свидетели на пълна комуникационна абсурдност и чиста административна некомпетентност.
Един от най-ярките примери за това е тоталното мълчание и липса на достъпна информация относно една от най-примамливите мерки за привличане на шофьори от провинцията – осигуряването на напълно безплатни нощувки в общински общежития.
Козът, за който никой не трябва да разбира?
Когато Столична община обяви преди време, че ще ремонтира и предостави общински бази, за да осигури безплатни жилища за шофьори от страната, това изглеждаше като стратегически ход. За един човек, идващ да работи в София от по-малък град, спестяването на 600 до 1200 лева (300-600 евро) за наем е огромен финансов стимул. Това на практика вдига реалната стойност на нето заплатата му с чисти стотици левове.
И тук идва въпросът: Къде в официалните сайтове на ЦГМ, „Столичен автотранспорт“ и „Столичен електротранспорт“ тази придобивка е изведена на преден план в секциите за кариери?
Отговорът е прост: Никъде. Ако днес потенциален кандидат от Видин, Благоевград или Ямбол отвори секциите „Кариери“ или „Обяви за работа“ на общинските транспортни дружества, той ще види сухи текстове, изисквания за категории и административен жаргон. Най-силният и материален стимул – спестяването на разходи за покрив над главата в най-скъпия град в България – е оставен в пълна информационна мъгла.
Липса на базов маркетинг в XXI век
В ерата на дигиталния маркетинг, когато частните компании се борят за служители с бляскави кампании, столичният градски транспорт се държи като държавно предприятие от 80-те години на миналия век. Администрацията на дружествата очевидно не разбира как се прави подбор на персонал в условия на дефицит.
Некомпетентността не се изразява само в това да нямаш пари. Тя се изразява в това да имаш готов ресурс и социален пакет, но да не умееш (или да те мързи) да го презентираш пред хората, които имат нужда от него.
Защо няма целеви рекламни кампании в регионите с висока безработица, които ясно да казват: "Елате да карате в София – ние ви даваме заплата, осигуровки и безплатен дом"? Чиновническото мислене очевидно спира до момента, в който мярката бъде гласувана на хартия. Оттам нататък "продаването" на тази възможност на пазара на труда е оставено на самотек.
Резултатът: Празна администрация, празни автобуси
Докато чиновниците в топлите кабини на градския транспорт отчитат дейност по документи, кабините на автобусите, тролеите и трамваите остават празни. Провалът в комуникацията на социалните придобивки е директен удар по сигурността на градския транспорт в София.
Ако ръководството на дружествата не спре да крие най-големите си предимства от пазара на труда поради чист мързел или липса на капацитет, кризата с кадрите няма да се реши – дори заплатите да станат двойни. Защото в XXI век, за да наемеш хора, първо трябва да знаеш как да говориш с тях. А софийският градски транспорт в момента е напълно ням.
Не виждаме как ситуацията може да се оправи без съкращения на виновниците за тези безхаберия и бездействието години, десетилетия подред.
No comments:
Post a Comment